Изпитът по история ще включва два задължителни компонента - тест и тема. Тестът ще е относително кратък - с не повече от 20 въпроса, и ще е въз основа на досегашната програма по история на България, като няма да има нови исторически периоди или отпадане на други. В теста по история по-голямата част от въпросите ще са от затворен тип, но ще има и отворени въпроси. Въпросите от теста ще са свързани с отделни личности, със събития, битки, процеси и с явления от културната, политическата и църковната история на България. Това ще са въпроси, чиито отговори са абсолютно сигурни и няма да са свързани с теми, по които спорят историци, увериха от СУ.
Относно втората част от изпита - написването на текст, темите ще бъдат формулирани така, че кандидат-студентите да имат време да осмислят, изложат текста и да го проверят. Темата ще е върху избран от кандидат-студента един от два възможни въпроса. От кандидатите се очаква:
да представят ясно структурирано изложение с правилно подбран и хронологически и логически систематизиран материал;
да демонстрират способности за анализ и синтез на събитията, явленията и процесите, релевантни на зададената тема;
да оценяват действията и мотивите на важните исторически фигури;
да познават и да прилагат правилно историческата терминология.
Ще се проверяват не само историческата логика, верността на факта, но и стилистиката и нивото на езиковата култура на учениците.
На изпита по история на България основната тежест ще е върху текста на кандидат-студентите, като съотношението между текста /темата/ и теста ще е 80 към 20.
Изпитът от първата кандидатстудентска сесия по история на България в СУ ще е на 26. март от 9.00 часа, а изпитът от втората сесия ще е на 17. юни - отново от 9.00 часа.
От две части ще се състои изпитът по български език и литература от тази година - тест и писане на есе. Тестът ще се състои от 50 въпроса и ще се оценява със 70 точки, а есето - с 30 точки, или максималният брой точки ще е 100. В теста 1/3 от въпросите ще са за литература, а 2/3 от въпросите - за български език.
Писането на есе е задължително за кандидат-студента и ако той не е писал есе, ще има слаба оценка въпреки това, което е направил на теста. Това е разликата между изпита в СУ и държавния зрелостен изпит по БЕЛ в 12. клас.
Новият изпит в СУ като структура силно напомня зрелостния изпит по БЕЛ, но има и разлики.
Ще се премахнат въпросите, питащи за пасивно запаметени знания, за автори и заглавия или за самоцелни формулировки и термини.
И в езиковата, и в литературната част на теста ще се проверяват умения за правилно употребяване на нормите на книжовния език, за четене и разбиране на литературен и на нелитературен текст, за формулиране на свързан аргументативен текст.
В литературната част на теста се въвежда нов момент - въпросите ще са ориентирани към конкретен откъс от литературен текст, който кандидат-студентите ще имат пред себе си. Те трябва да извлекат информация и смисъл от него. В теста ще има и откъси от два текста - единият ще е включен в програмата за задължителната подготовка за 11-и или 12-и клас, а вторият откъс ще е от текст, който може да е напълно непознат за учениците.
Друга важна разлика спрямо зрелостния изпит е включването в програмата на автори от задължителната и профилираната подготовка за 11-и 12-и клас.
Изпитът по БЕЛ от първата кандидатстудентска сесия в СУ ще е на 2. април от 9.00 часа, а на 4. юни, отново от 9.00 часа е редовният приемен изпит.